17 mar 2016, 23:21

X

  Poesía
698 0 4

Тъй ясно
виждам се

Аз съм

светлината

И отсъствието

на същата

Боса съм,

стъпвайки

уверено

по безкрайно

острите 

фрагменти

от разпиляното

ми бъдеще.

Всички

пътища

водят ме

към себе си.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© AbyssDevourer Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря Яница и Непозната.
    Ренета, поздравления и от мен, чета те и се възхищавам на таланта ти!
    Таня, действително...бидейки себе си, ние сме всичкото.
    Благодаря, Валери, за топлото посрещане. Имах акаунт в Откровения дълги години, но нещо му се е случило...И всичко е изчезнало. Реших, че е дошло времето да се върна вкъщи.
  • ... и към всичко...
  • От мен поздравления!
  • Чудно е.

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...