17 dic 2021, 10:26

XI Наметало от последната роза

473 0 0

Увяхнаха не след дълго,
Цветята на гробарката от леденото потекло...
Те я последни мигове гледаха сляпо,
Както тя сляпо мечтаеше за теб и твоето завръщане...

 

Върколак или вампир бе таз последна роза,
Значение нямаше...
Тя чакаше с гръб към орнаментната порта тя да дойде...
И да я погали със суха ръка...

 

Галеше я тя дългом
И от тебе душевно далеком!

 

Прозрение като вода!

 

Взе розата,
Молейки се тя да й прости...

 

Розата я погледна,
Чрез луната поглед мерна...
И пак заспа...

 

И твоето либе сиротено във снежното легло,
И хоризонтния покров,
Уши наметало от розовия цвят,
Със безразлична концентрация!

 

То топлеше като неи фантазии,
И казва две думи на теб...
Слушаш?

 

"Не пристъпвай прага на моя дом нивга,
Тук ми е топло и без теб!"

 

Лудостта на прозрението!

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Боян Ламбев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...