12 ago 2022, 17:14  

Xибрид

  Poesía » Otra
588 5 6

И няма шанс да ме подминат!
Уви, те нямат моя хъс,
обръгналата ми гърбина,
фитил – до невъзможност къс.

Какви ли псета след кервана,
се зъбеха в безсилен лай.
Последицата – бяс ги хвана -
език прехапали комай.

За всяка злоба съм мишена
но всеки стих – опънат лък,
та унизена и сломена
да ме съгледат. Няма пък!

Да съм дразнител ми отива,
навярно стряскам ги насън,
че генетично съм коприва,
хибрид съм с лют пипер и трън. :)

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Надежда Ангелова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....