Xибрид
И няма шанс да ме подминат!
Уви, те нямат моя хъс,
обръгналата ми гърбина,
фитил – до невъзможност къс.
Какви ли псета след кервана,
се зъбеха в безсилен лай.
Последицата – бяс ги хвана -
език прехапали комай.
За всяка злоба съм мишена
но всеки стих – опънат лък,
та унизена и сломена
да ме съгледат. Няма пък!
Да съм дразнител ми отива,
навярно стряскам ги насън,
че генетично съм коприва,
хибрид съм с лют пипер и трън. :)
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Ангелова Всички права запазени
