9 feb 2021, 12:42  

Xиляда дюни има помежду ни... 

  Poesía » Del paisaje, Otra
256 5 11

Оазиси създавам, сред пустините,
водата хладна, палми, за отмора.
Загледани в мираж, ако отминете,
звездата керванджийка ми говори.

 

Разказва ми без глас за камиларите,
за скъп янтар и маргарит, и свѝла.
Как водила е керванджийте – старите,
докато капнат посреднощ – без сила.

 

Разказва ми и за дворците бляскави,
за шарени пауни, одалиски,
за шадравани, дето пеят ласкаво,
когато нежен вятър ги разплиска.

 

Принцеси –  по небето нарисувани,
по пясъка излива в миг парфюми...
Но дъжд ме буди, мокър нос, целуване,
хиляда дюни има помежду ни...

 

© Надежда Ангелова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??