Оазиси създавам, сред пустините,
водата хладна, палми, за отмора.
Загледани в мираж, ако отминете,
звездата керванджийка ми говори.
Разказва ми без глас за камиларите,
за скъп янтар и маргарит, и свѝла.
Как водила е керванджийте – старите,
докато капнат посреднощ – без сила.
Разказва ми и за дворците бляскави,
за шарени пауни, одалиски,
за шадравани, дето пеят ласкаво,
когато нежен вятър ги разплиска.
Принцеси – по небето нарисувани,
по пясъка излива в миг парфюми...
Но дъжд ме буди, мокър нос, целуване,
хиляда дюни има помежду ни...
© Надежда Ангелова All rights reserved.