17 oct 2010, 20:55  

Мисли полудели

1.2K 0 23

Както капят листи пожълтели,
както се пласти мъгла навън,
тъй във мене мисли полудели
грабват моя ден и моя сън.

Зимата ще ме завари будна –
търсеща и влюбена дори.
Не очаквам да се случи чудо,
просто вярвам, че ще ми върви.

Снежните пътеки ме привличат –
първи стъпки да оставя в тях.
Някой подир мен да се затича –
песен да му стана. И мечта...

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Елица Ангелова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Хубав, "стойностен" стих.
    Благодаря, че прочетох,Ели!
  • Много красиви и светли хоризонти, не може да не се срещнат за прегръдка!
  • Светло да е в душите ви, Приятели.
    Имах нужда от присъствието ви.
    Сърдечна благодарност на всички!
  • "И само който
    истински обича,
    той хоризонти си създава
    сам."

    Много точно казано, Ели!
  • Много светло и хубаво стихче! Поздрави!

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...