17 oct 2010, 20:55  

Мисли полудели

1.2K 0 23

Както капят листи пожълтели,
както се пласти мъгла навън,
тъй във мене мисли полудели
грабват моя ден и моя сън.

Зимата ще ме завари будна –
търсеща и влюбена дори.
Не очаквам да се случи чудо,
просто вярвам, че ще ми върви.

Снежните пътеки ме привличат –
първи стъпки да оставя в тях.
Някой подир мен да се затича –
песен да му стана. И мечта...

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Елица Ангелова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Хубав, "стойностен" стих.
    Благодаря, че прочетох,Ели!
  • Много красиви и светли хоризонти, не може да не се срещнат за прегръдка!
  • Светло да е в душите ви, Приятели.
    Имах нужда от присъствието ви.
    Сърдечна благодарност на всички!
  • "И само който
    истински обича,
    той хоризонти си създава
    сам."

    Много точно казано, Ели!
  • Много светло и хубаво стихче! Поздрави!

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....