17 окт. 2010 г., 20:55  

Мисли полудели

1.2K 0 23

Както капят листи пожълтели,
както се пласти мъгла навън,
тъй във мене мисли полудели
грабват моя ден и моя сън.

Зимата ще ме завари будна –
търсеща и влюбена дори.
Не очаквам да се случи чудо,
просто вярвам, че ще ми върви.

Снежните пътеки ме привличат –
първи стъпки да оставя в тях.
Някой подир мен да се затича –
песен да му стана. И мечта...

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Елица Ангелова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Хубав, "стойностен" стих.
    Благодаря, че прочетох,Ели!
  • Много красиви и светли хоризонти, не може да не се срещнат за прегръдка!
  • Светло да е в душите ви, Приятели.
    Имах нужда от присъствието ви.
    Сърдечна благодарност на всички!
  • "И само който
    истински обича,
    той хоризонти си създава
    сам."

    Много точно казано, Ели!
  • Много светло и хубаво стихче! Поздрави!

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...