16 dic 2015, 22:56

xxx

  Poesía » Otra
548 0 1

Изпълзях от старата си кожа

дръзка, ненаситна и без срам.

Разпилях се без да се тревожа,

че неволно те оставям сам.

 

Засънувах сини слънчогледи

и море от черна, мека плът.

Заобичах като за последно

стръмния, обрасъл с тръни път.

 

И зачеркнах всички грешни дати

в календара. Легнах и поспах.

Смело се завих със свободата.

Препарирах вечния си страх.

 

Счупих всички огледални къщи.

Стъпках всички морави цветя.

Днес победоносно се завръщам

и на себе си ще отмъстя.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Нина Чилиянска Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • като шамар зашлевява, емоционален и силен . Но не отмъщавай на себе си , това е като душевно самоубийство

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...