16 dic 2015, 22:56

xxx 

  Poesía » Otra
377 0 1

Изпълзях от старата си кожа

дръзка, ненаситна и без срам.

Разпилях се без да се тревожа,

че неволно те оставям сам.

 

Засънувах сини слънчогледи

и море от черна, мека плът.

Заобичах като за последно

стръмния, обрасъл с тръни път.

 

И зачеркнах всички грешни дати

в календара. Легнах и поспах.

Смело се завих със свободата.

Препарирах вечния си страх.

 

Счупих всички огледални къщи.

Стъпках всички морави цветя.

Днес победоносно се завръщам

и на себе си ще отмъстя.

© Нина Чилиянска Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • като шамар зашлевява, емоционален и силен . Но не отмъщавай на себе си , това е като душевно самоубийство
Propuestas
: ??:??