Изпълзях от старата си кожа
дръзка, ненаситна и без срам.
Разпилях се без да се тревожа,
че неволно те оставям сам.
Засънувах сини слънчогледи
и море от черна, мека плът.
Заобичах като за последно
стръмния, обрасъл с тръни път.
И зачеркнах всички грешни дати
в календара. Легнах и поспах.
Смело се завих със свободата.
Препарирах вечния си страх.
Счупих всички огледални къщи.
Стъпках всички морави цветя.
Днес победоносно се завръщам
и на себе си ще отмъстя.
© Нина Чилиянска Todos los derechos reservados