Потъпквал ли си някога собствените си мечти за други?
Аз да.
Когато най-много си имал нужда от помощ, бил ли си поставян настрана?
Аз съм била.
Звучи ли ти познато да отхвърлят подадената ти ръка,
защото не мислят, че си дораснал за това?
Колко учудващо е, че най-болезнените удари идват от хората,
за които би дал мечти, живот и съдба!
Някой казал, че най-лошото нещо на света
е не да продадеш своето тяло, а душа.
И нека не говорим за наркотици, секс и алкохол,
а когато правиш всичко за "добро".
Усмивката на техните лица да видиш,
да се гордеят със своето малко момиче,
което "умира", защото ги обича.
Тогава настъпва метаморфоза в твоя живот -
сам си затваряш очите и си слагаш хомот.
Живееш за моментите, когато погледът им светва
и си казваш: "Да. За тях ще се жертвам."
Ще вървиш по пътя, който те ти избраха,
но за какво тръпнеш ти, така и не разбраха.
Не виждат, че се чувстваш изоставен и сам,
когато те пращат "човек да станеш" там.
Човек ли? Не. А безхарактерна личност,
чиито цял живот е белязан с безличност.
Те имат нужд от теб, не можеш да ги оставиш,
въпреки че виждаш, че те със теб го правят.
Та не са ли ти семейство, защо така постъпват?
Не виждат, че малко по малко те отдръпват.
"Трябва да се изучиш, за да имаш пари!"
На това ли учат днешните родители?
Давайте, деца, забравете мечтите!
Не те ще ви купят дрехите и колите.
Ставайте лекари и адвокати!
Стремете се не към щастие, а към богатство!
Този апел се крие във всеки настоятелен тон.
Браво, бе хора, браво! Поклон!
В очите на детето родителят е Бог,
но в днешно време това май става порок.
Биваш опиянен от патосни речи
и живота си занапред решаваш вече.
Разкъсваш се между любов и мечти.
И двете те владеят; трудно е да решиш.
Колко щеше да е лесно да е само едно:
или само мечти, или само любов.
Но защо да живеем тогава:
ако няма огън от стремеж и някой с любов да те сгрява?
И тук стигам до протеворечие самата:
нито тях ще оставя, нито мечтата.
За да им докожа, че съм силен човек.
Все пак живеем в 21-ви век.
И дано се гордеят с това, което ще направя,
защото това смисъл на живота ми дава.
Усмивката ще грее на техните лица,
дори да се наложи още удари да понеса.
Ще им покажа, че на мен могат да разчитат,
а не само на връзките и парите,
защото аз винаги ще съм до тях,
без значение във възход или във крах.
Винаги, когато ги потъпква някой, ще кажа, че знам,
че за да вярваш в нещо, не ти трябва храм,
а обичта е вътре в сърцето на детето.
И ще се осланям на тях, защото са ми дали живот -
в очите на детето родителят е Бог.
И ако пак се родя, пак тази съдба ще избера.
Ще падам, ще ставам, но само аз ще си знам,
колко ми е струвала тази борба,
където няма да предам ни любов, ни мечта.
© Муун Todos los derechos reservados