11 mar 2016, 23:30

xxx2 

  Poesía » Otra
1221 0 3

                                                       На Емо

Когато ми забие забързано сърцето,

аз зная, че ми махаш от Синьото, където

внезапно скри се вчера (и мислиш, че е смешно)...

Но как да те намеря?Пътеките са грешни.

Пътеките са ниско.А ти си по-нагоре.

Но можеш, ако искаш, врата да ми отвориш...

И аз ще влезна тихо, до тебе ще поседна,

за малко да те видя, (но не и за последно).

Най-хубавата  среща ще бъде в друго време,

щом Девата с Косата посегне да ме вземе...

А дотогава чакай във Синьото Отгоре....

Когато плъзне мрака със теб ще си говорим...

© Нина Чилиянска Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Стихчето е приказно! Разплакващо и настръхващо! Пишеш като мелодия!
  • И тъгата ти е красива...
    Прегръщам те!
  • "Пътеките са ниско.А ти си по-нагоре."

    Усетих на горчивото вкуса.
    И липсата подобно черна врана
    разперила разделящи крила
    повтаря: "Няма! Няма! Няма го"...
Propuestas
: ??:??