11 мар. 2016 г., 23:30

xxx2

1.4K 0 3

                                                       На Емо

Когато ми забие забързано сърцето,

аз зная, че ми махаш от Синьото, където

внезапно скри се вчера (и мислиш, че е смешно)...

Но как да те намеря?Пътеките са грешни.

Пътеките са ниско.А ти си по-нагоре.

Но можеш, ако искаш, врата да ми отвориш...

И аз ще влезна тихо, до тебе ще поседна,

за малко да те видя, (но не и за последно).

Най-хубавата  среща ще бъде в друго време,

щом Девата с Косата посегне да ме вземе...

А дотогава чакай във Синьото Отгоре....

Когато плъзне мрака със теб ще си говорим...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Нина Чилиянска Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Стихчето е приказно! Разплакващо и настръхващо! Пишеш като мелодия!
  • И тъгата ти е красива...
    Прегръщам те!
  • "Пътеките са ниско.А ти си по-нагоре."

    Усетих на горчивото вкуса.
    И липсата подобно черна врана
    разперила разделящи крила
    повтаря: "Няма! Няма! Няма го"...

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...