На Емо

Тъгата цяла ме превзе.

Изстиска ме  до изнемога.

Аз влача капнали нозе,

но да я следвам днес не мога.

Печал ме грабна. С кикот тих

мозайка спомени разпръсна

и аз внезапно се смалих....

Внезапно страх неистов лъсна.

Страхът, че няма те до мен -

усмихнат, топъл, мой и нежен...

И всяка нощ и всеки ден 

крещи въпросът неизбежен :

ЗАЩО?...Какво и как се случи,

та ти  изчезна мигом в мрака

и вие вятър като куче

и с мен луната се разплака...