xxx30
На Емо
Тъгата цяла ме превзе.
Изстиска ме до изнемога.
Аз влача капнали нозе,
но да я следвам днес не мога.
Печал ме грабна. С кикот тих
мозайка спомени разпръсна
и аз внезапно се смалих....
Внезапно страх неистов лъсна.
Страхът, че няма те до мен -
усмихнат, топъл, мой и нежен...
И всяка нощ и всеки ден
крещи въпросът неизбежен :
ЗАЩО?...Какво и как се случи,
та ти изчезна мигом в мрака
и вие вятър като куче
и с мен луната се разплака...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нина Чилиянска Всички права запазени
