May 26, 2016, 4:14 PM

xxx30

  Poetry
610 0 1

                              На Емо

Тъгата цяла ме превзе.

Изстиска ме  до изнемога.

Аз влача капнали нозе,

но да я следвам днес не мога.

 

Печал ме грабна. С кикот тих

мозайка спомени разпръсна

и аз внезапно се смалих....

Внезапно страх неистов лъсна.

 

Страхът, че няма те до мен -

усмихнат, топъл, мой и нежен...

И всяка нощ и всеки ден 

крещи въпросът неизбежен :

 

ЗАЩО?...Какво и как се случи,

та ти  изчезна мигом в мрака

и вие вятър като куче

и с мен луната се разплака...

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нина Чилиянска All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...