May 26, 2016, 4:14 PM

xxx30

  Poetry
611 0 1

                              На Емо

Тъгата цяла ме превзе.

Изстиска ме  до изнемога.

Аз влача капнали нозе,

но да я следвам днес не мога.

 

Печал ме грабна. С кикот тих

мозайка спомени разпръсна

и аз внезапно се смалих....

Внезапно страх неистов лъсна.

 

Страхът, че няма те до мен -

усмихнат, топъл, мой и нежен...

И всяка нощ и всеки ден 

крещи въпросът неизбежен :

 

ЗАЩО?...Какво и как се случи,

та ти  изчезна мигом в мрака

и вие вятър като куче

и с мен луната се разплака...

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нина Чилиянска All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....