Ябълково дърво през зимата

 В приказката нашенска -

 стара и прастара,

 трима братя и другари

 пазят ябълката бащина.

 И дори не е понятно

 тя защо им е - ламята,

 вместо първи да откъснат

 ябълката златна.

 Приказка това е.

 Там е злото и доброто.

 И доброто е предизвестено

 след поредица превратности.

 ..............................

 Приказката днес е друга.

 Златна ябълка напосредзИма.

 Нямаше ги тримата юнаци.

 Нямаше я и ламята.

 Постмодернистична,

 тягостна картина.

 Гледах тъжно, онемяла.

 Беше ми виновно, а не зная

 по каква причина.

 Ябълката грееше в нелепо

 майчинско великолепие.

 Бели гуглички дантелени

 беше зимата изплела

 и завила плодовете ù.

 Тъжна беше ябълката.

 Тъжна и посърнала.

 Вледенени са ръцете ù,

 за да ги прегърне.

 Плачеше сподавено.

 Чу ги - тихо се предават.

 Тупкаха -

 премръзнали до смърт врабчета.

Никой не ги беше видял.

Никой не ги беше откъснал.

 Дарове щедри и безнадеждно късни!

 Стоях вкаменена и зимна. Несмела.

 По-тъжна приказка още не бях чела!

 Не бях виждала по-тъжна картина!

 ...................................

 Дълго стана - като лабиринт в душата.

 И някак светотатствено шумно.

 Сърцето ми обаче

 отказа да се събере в думи.

 Знам, че истински важното

 е просто и кратко.

 Късо изречено.

 Простете ми многоречието!