Ябълково дърво през зимата
Ябълково дърво през зимата
В приказката нашенска -
стара и прастара,
трима братя и другари
пазят ябълката бащина.
И дори не е понятно
тя защо им е - ламята,
вместо първи да откъснат
ябълката златна.
Приказка това е.
Там е злото и доброто.
И доброто е предизвестено
след поредица превратности.
..............................
Приказката днес е друга.
Златна ябълка напосредзИма.
Нямаше ги тримата юнаци.
Нямаше я и ламята.
Постмодернистична,
тягостна картина.
Гледах тъжно, онемяла.
Беше ми виновно, а не зная
по каква причина.
Ябълката грееше в нелепо
майчинско великолепие.
Бели гуглички дантелени
беше зимата изплела
и завила плодовете ù.
Тъжна беше ябълката.
Тъжна и посърнала.
Вледенени са ръцете ù,
за да ги прегърне.
Плачеше сподавено.
Чу ги - тихо се предават.
Тупкаха -
премръзнали до смърт врабчета.
Никой не ги беше видял.
Никой не ги беше откъснал.
Дарове щедри и безнадеждно късни!
Стоях вкаменена и зимна. Несмела.
По-тъжна приказка още не бях чела!
Не бях виждала по-тъжна картина!
...................................
Дълго стана - като лабиринт в душата.
И някак светотатствено шумно.
Сърцето ми обаче
отказа да се събере в думи.
Знам, че истински важното
е просто и кратко.
Късо изречено.
Простете ми многоречието!
© Роза Стоянова All rights reserved.
