Ягоди в случайни мисли
Когато искам нещо, го мечтая:
пуст пясък, скали от съпротива.
Палми с режещи като мачете сенки
и шепот неизвестен... не от птица,
от някакви безумия и ветрове,
от морски приливи и ехо
от бисерния скут на миди...
Песни... (от радио латино...) -
неясна ритмика на времето,
по въздуха стрели и жерави...
Обвивам с погледа си плажа,
изливащ се в морето;
Прегръщам се с въображаеми моряци
и сядам в лодка, за която
не знам къде отива...
Върху ахати издълбавам пинии,
леандри и змии от злато;
сред тях като тояжка на мъдрец
описвам бедуин
с побелели от взиране ириси,
очакващ
жена в синя бурка
и изранени нозе...
Нелепи ягоди в вечерен час,
полепнали от захар,
удавям ви във себе си –
за да приспя
копнеж.
Едно листче
за някого...
© Златина Георгиева Todos los derechos reservados