Понякога, напук на лятото,
по ягодовите поляни зъзна.
А мислите ми - свиване-намятане,
една на друга си омръзват.
И пачуърците на битието,
са все от сивото парцалчета.
Студено ми е… (нищо, че е светло)
и залези се калайдисват в алено.
Премръзнало, на топка свита,
броя цигарите и си мечтая,
за нещо, някой и се питам,
дали е безначален краят.
А ягодите от поляните намигат,
навярно, неразбиращи условност -
да заминаваш, а да не пристигаш,
до гушата затънал в безлюбовност.
Радост Даскалова
© Радост Даскалова Todos los derechos reservados
за нещо, някой и се питам,
дали е безначален краят.
благодаря!