28.05.2014 г., 12:58

Ягодови поляни

703 0 11

Понякога, напук на лятото,
по ягодовите поляни зъзна.
А мислите ми - свиване-намятане,
една на друга си омръзват.
И пачуърците на битието,
са все от сивото парцалчета.
Студено ми е… (нищо, че е светло)
и залези се калайдисват в алено.
Премръзнало, на топка свита,
броя цигарите и си мечтая,
за нещо, някой и се питам,
дали е безначален краят.
А ягодите от поляните намигат,
навярно, неразбиращи условност -
да заминаваш, а да не пристигаш,
до гушата затънал в безлюбовност.

 

Радост Даскалова

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Радост Даскалова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...