May 28, 2014, 12:58 PM

Ягодови поляни

  Poetry
705 0 11

Понякога, напук на лятото,
по ягодовите поляни зъзна.
А мислите ми - свиване-намятане,
една на друга си омръзват.
И пачуърците на битието,
са все от сивото парцалчета.
Студено ми е… (нищо, че е светло)
и залези се калайдисват в алено.
Премръзнало, на топка свита,
броя цигарите и си мечтая,
за нещо, някой и се питам,
дали е безначален краят.
А ягодите от поляните намигат,
навярно, неразбиращи условност -
да заминаваш, а да не пристигаш,
до гушата затънал в безлюбовност.

 

Радост Даскалова

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Радост Даскалова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...