28 jul 2009, 10:27

Яма

703 0 0

Затворих очи, вътре в себе си вникнах,
капака на душата си полека вдигнах.

Тихо се промъкнах в този друг свят,
но вместо свят, открих черния цвят.

За малко не пропаднах в яма тъмна.
Метнах камъче и май бе бездънна.

Обърнах се назад аз удивен и потресен,
залостих капака, отговорът остана неизвестен.

Затърсих в другите души край мен,
дали и те на ямата са в плен.

Черна като катран и безкрайна бе.
Дали се запълва? Разбрах, че не.

Потъваха там предмети и удоволствия
от края на света, скъпи продоволствия.

Но дупката стои пак празна и черна,
нови желания има. Иска, затова е нервна.

***

Завладяхме света, горите унищожихме
и безрасъдно с отрова продължихме.
Защото ямата става все по-голяма,
а спасение от жаждата...  няма!

Ами сега, когато Светът е пред своя край,
как ще пълним ямите си? Идва и нашият край!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Андрей Велков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...