28.07.2009 г., 10:27

Яма

702 0 0

Затворих очи, вътре в себе си вникнах,
капака на душата си полека вдигнах.

Тихо се промъкнах в този друг свят,
но вместо свят, открих черния цвят.

За малко не пропаднах в яма тъмна.
Метнах камъче и май бе бездънна.

Обърнах се назад аз удивен и потресен,
залостих капака, отговорът остана неизвестен.

Затърсих в другите души край мен,
дали и те на ямата са в плен.

Черна като катран и безкрайна бе.
Дали се запълва? Разбрах, че не.

Потъваха там предмети и удоволствия
от края на света, скъпи продоволствия.

Но дупката стои пак празна и черна,
нови желания има. Иска, затова е нервна.

***

Завладяхме света, горите унищожихме
и безрасъдно с отрова продължихме.
Защото ямата става все по-голяма,
а спасение от жаждата...  няма!

Ами сега, когато Светът е пред своя край,
как ще пълним ямите си? Идва и нашият край!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Андрей Велков Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...