Японската песен

20 dic 2007, 11:15

Poesía » Del paisaje

541 0 3

Японската песен

Вечерта се спуска над земята,

където слънцето вечно грее.

Сакурата цъфти с целия си блясък,

оставяйки листата й да отделят,

водени от топлия вятър...

Сама жена седи пред градината,

ръцете й танцуват върху китарата.

Нота след нота, история след история.

Думите й те връщат във времена минали

на смели самураи и богове многолики,

когато драконът бе още жив

и изпълваше небето с мощното си тяло.

Песен нова... за красотата на лилията,

цъфтяща нежно след прозрачната вода,

видяла как целият свят минава през очите й.

Нотите забързват своя ход с времето...

Век след век, миг след миг,

високите замъци в прах се превръщат,

отстъпвайки място на една нова епоха,

когато герои ще са други, различни

и нови легенди ще се сътворяват.

Но дори тогава песента ще остане жива,

пренесена от пръстите на музикантка

до сърцето на вечността.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.