Японската песен

20.12.2007 г., 11:15 ч.

Поезия » Пейзажна

538 0 3

Японската песен

Вечерта се спуска над земята,

където слънцето вечно грее.

Сакурата цъфти с целия си блясък,

оставяйки листата й да отделят,

водени от топлия вятър...

Сама жена седи пред градината,

ръцете й танцуват върху китарата.

Нота след нота, история след история.

Думите й те връщат във времена минали

на смели самураи и богове многолики,

когато драконът бе още жив

и изпълваше небето с мощното си тяло.

Песен нова... за красотата на лилията,

цъфтяща нежно след прозрачната вода,

видяла как целият свят минава през очите й.

Нотите забързват своя ход с времето...

Век след век, миг след миг,

високите замъци в прах се превръщат,

отстъпвайки място на една нова епоха,

когато герои ще са други, различни

и нови легенди ще се сътворяват.

Но дори тогава песента ще остане жива,

пренесена от пръстите на музикантка

до сърцето на вечността.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.