20.12.2007 г., 11:15

Японската песен

748 0 3

Японската песен

 

Вечерта се спуска над земята,

където слънцето вечно грее.

Сакурата цъфти с целия си блясък,

оставяйки листата й да отделят,

водени от топлия вятър...

Сама жена седи пред градината,

ръцете й танцуват върху китарата.

Нота след нота, история след история.

Думите й те връщат във времена минали

на смели самураи и богове многолики,

когато драконът бе още жив

и изпълваше небето с мощното си тяло.

Песен нова... за красотата на лилията,

цъфтяща нежно след прозрачната вода,

видяла как целият свят минава през очите й.

Нотите забързват своя ход с времето...

Век след век, миг след миг,

високите замъци в прах се превръщат,

отстъпвайки място на една нова епоха,

когато герои ще са други, различни

и нови легенди ще се сътворяват.

Но дори тогава песента ще остане жива,

пренесена от пръстите на музикантка

до сърцето на вечността.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Диляна Неделчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...