15 may 2021, 20:03

Звезда 

  Poesía » Del paisaje, Verso libre, Otra
805 0 0
Омръзна ми от критики и празни
приказки от ден до пладне озарени от звезди
засмени.
Високо горе във небето изгрява всяка
веднъж и по една.
Синият простор е
тъмен, дълъг, безконечен.
Ни трепет на мигаща звезда,
ни шум от крехък ропот
на танцуваща във въздуха нощна
светлина за миг се чуват с лекота.
Играе весело и тихо нещо прелестно с душа. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Велла Неделчева Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??