Омръзна ми от критики и празни
приказки от ден до пладне озарени от звезди
засмени.
Високо горе във небето изгрява всяка
веднъж и по една.
Синият простор е
тъмен, дълъг, безконечен.
Ни трепет на мигаща звезда,
ни шум от крехък ропот
на танцуваща във въздуха нощна
светлина за миг се чуват с лекота.
Играе весело и тихо нещо прелестно с душа. ...