21 abr 2009, 19:13

Ярост

  Poesía
847 0 0

Усещаш ли хладта, прорязваща ръцете?

Страхът по вените така пълзи!

Познаваш ли чертите на лицето ми?

Объркваш себе си със мен, нали???



Желаеш ли да те прегърна яростно?

Със силата си своя да те задуша!

Тъй както ме наказа пагубно,

да върна болките! Да ти се издължа!



Говориш ли за мене нежно още?

Със нежността, която никога не си познал?

Усещаш ли ме твоя нощем?

Когато нямаше над мене капка жал!



Сънуваш ли ме буйна, но пленена?

Жестока! Търсещ пак към мене път!

Усещаш ли и устните студени,

които днес жадуват само твойта плът?!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентина Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...