21 abr 2009, 19:13

Ярост

  Poesía
842 0 0

Усещаш ли хладта, прорязваща ръцете?

Страхът по вените така пълзи!

Познаваш ли чертите на лицето ми?

Объркваш себе си със мен, нали???



Желаеш ли да те прегърна яростно?

Със силата си своя да те задуша!

Тъй както ме наказа пагубно,

да върна болките! Да ти се издължа!



Говориш ли за мене нежно още?

Със нежността, която никога не си познал?

Усещаш ли ме твоя нощем?

Когато нямаше над мене капка жал!



Сънуваш ли ме буйна, но пленена?

Жестока! Търсещ пак към мене път!

Усещаш ли и устните студени,

които днес жадуват само твойта плът?!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентина Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...