21 abr 2009, 19:13

Ярост

  Poesía
841 0 0

Усещаш ли хладта, прорязваща ръцете?

Страхът по вените така пълзи!

Познаваш ли чертите на лицето ми?

Объркваш себе си със мен, нали???



Желаеш ли да те прегърна яростно?

Със силата си своя да те задуша!

Тъй както ме наказа пагубно,

да върна болките! Да ти се издължа!



Говориш ли за мене нежно още?

Със нежността, която никога не си познал?

Усещаш ли ме твоя нощем?

Когато нямаше над мене капка жал!



Сънуваш ли ме буйна, но пленена?

Жестока! Търсещ пак към мене път!

Усещаш ли и устните студени,

които днес жадуват само твойта плът?!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентина Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...