21 апр. 2009 г., 19:13

Ярост

840 0 0

Усещаш ли хладта, прорязваща ръцете?

Страхът по вените така пълзи!

Познаваш ли чертите на лицето ми?

Объркваш себе си със мен, нали???



Желаеш ли да те прегърна яростно?

Със силата си своя да те задуша!

Тъй както ме наказа пагубно,

да върна болките! Да ти се издължа!



Говориш ли за мене нежно още?

Със нежността, която никога не си познал?

Усещаш ли ме твоя нощем?

Когато нямаше над мене капка жал!



Сънуваш ли ме буйна, но пленена?

Жестока! Търсещ пак към мене път!

Усещаш ли и устните студени,

които днес жадуват само твойта плът?!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентина Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...