Море, не искам да те имам!

Пълзиш в краката,

нежно лягаш.

Но си студено. И си зимно.

Отвържеш ли се – ще избягам.

Не ме притегляй.

Остави ме

на крайчето ти да приседна.

Да те наричам с нежно име.

Дори да кажа:

Целуни ме! -

по думите не се подвеждай.

Изгубих вяра и надежда

след оня ураганен вятър

изтръгнал,

без да се оглежда,

изпод краката ми земята.

Не търся обич, а разплата!

Харесвам шквала над вълната –

към дъното всичко влече.

Наказва с ярост всепризната.

И аз искам така, море!

От хиляди години пазиш

на всички тайните в света.

Дойдох при теб да ми покажеш,

как в гръм превръща се гнева.

Как къса котви,

чупи мачти.

Разсича острови на две.

Беснее,

като вино младо.

Заспива чист, като дете.

Ако на тебе заприличам,

ако сега ме подкрепиш,

отново ще те заобичам.

И няма с друг да ме делиш.

Маргарита Мартинова