19.07.2019 г., 7:40

Ярост

681 1 1

 

 

Море, не искам да те имам!

Пълзиш в краката,

нежно лягаш.

Но си студено. И си зимно.

Отвържеш ли се – ще избягам.

Не ме притегляй.

Остави ме

на крайчето ти да приседна.

Да те наричам с нежно име.

Дори да кажа:

Целуни ме! -

по думите не се подвеждай.

 

Изгубих вяра и надежда

след оня ураганен вятър

изтръгнал,

без да се оглежда,

изпод краката ми земята.

Не търся обич, а разплата!

Харесвам шквала над вълната –

към дъното всичко влече.

Наказва с ярост всепризната.

И аз искам така, море!

 

От хиляди години пазиш

на всички тайните в света.

Дойдох при теб да ми покажеш,

как в гръм превръща се гнева.

Как къса котви,

чупи мачти.

Разсича острови на две.

Беснее,

като вино младо.

Заспива чист, като дете.

 

Ако на тебе заприличам,

ако сега ме подкрепиш,

отново ще те заобичам.

 

И няма с друг да ме делиш.

 

Маргарита Мартинова

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Margarita Martinova Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Хареса ми - добре поднесено... и усвоено от читателската ми психика!

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...