Jul 19, 2019, 7:40 AM

Ярост

  Poetry » Love
690 1 1

 

 

Море, не искам да те имам!

Пълзиш в краката,

нежно лягаш.

Но си студено. И си зимно.

Отвържеш ли се – ще избягам.

Не ме притегляй.

Остави ме

на крайчето ти да приседна.

Да те наричам с нежно име.

Дори да кажа:

Целуни ме! -

по думите не се подвеждай.

 

Изгубих вяра и надежда

след оня ураганен вятър

изтръгнал,

без да се оглежда,

изпод краката ми земята.

Не търся обич, а разплата!

Харесвам шквала над вълната –

към дъното всичко влече.

Наказва с ярост всепризната.

И аз искам така, море!

 

От хиляди години пазиш

на всички тайните в света.

Дойдох при теб да ми покажеш,

как в гръм превръща се гнева.

Как къса котви,

чупи мачти.

Разсича острови на две.

Беснее,

като вино младо.

Заспива чист, като дете.

 

Ако на тебе заприличам,

ако сега ме подкрепиш,

отново ще те заобичам.

 

И няма с друг да ме делиш.

 

Маргарита Мартинова

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Margarita Martinova All rights reserved.

Comments

Comments

  • Хареса ми - добре поднесено... и усвоено от читателската ми психика!

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...