18 jun 2004, 16:24

Ярост - Примирение

  Poesía
1.8K 0 3
Кули от мечти строя -
замък от илюзия една,
мисъл няма, само страх
всичко да не стане прах.

Болка пак сърцето ми раздира
и душата ми заключена изстива,
няма спомен, няма път напред,
само тъмен и безкраен лед.

Сивотата пак убила е дъгата,
тишината е сподавила смеха,
вместо прелестта и красотата,
тъмна гробница е любовта.

Жалки са красивите ти думи,
грешна е невинността,
триумфират днес големите заблуди
и поривът на алчността.

Светостта е всъщност похот,
нежността - мъчение, терор.
Губиш всичко безвъзвратно,
попаднеш ли във тоз затвор.

Аз съм там, а ти дори
не виждаш колко ме боли.
Протягам жадно аз ръце
през решетките за място в твоето сърце.

Душата ми е тъмна стая
без звук, без глас, от тишина,
стаени тайни в полумрака
опразниха я без следа.

Не виждаш ли, че труп съм само аз?
Не чувстваш ли, че няма ме отдавна там?
Не чуваш ли, че писък е смехът ми?
А вик за помощ - радостта ми?

Копнея аз за светлина,
за искрица от твойта топлина,
но само студ и хладнина
са сковали моята душа.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Анонимка Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Харесаха ми почти всичките ти стихотворения,и наистина успяха да ме докоснатще се радвам ако прочетеш и моите и дадеш коментар
  • ... и през огън и през лед
    ...свърши този мой куплет
  • много е силно и искрено, ужасно е да затваряш любовта в "тъмна гробница", не знам има ли измъкване изобщо от това. сиво е, празно е, бездушно е...и тъжно

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...