18.06.2004 г., 16:24

Ярост - Примирение

1.8K 0 3
Кули от мечти строя -
замък от илюзия една,
мисъл няма, само страх
всичко да не стане прах.

Болка пак сърцето ми раздира
и душата ми заключена изстива,
няма спомен, няма път напред,
само тъмен и безкраен лед.

Сивотата пак убила е дъгата,
тишината е сподавила смеха,
вместо прелестта и красотата,
тъмна гробница е любовта.

Жалки са красивите ти думи,
грешна е невинността,
триумфират днес големите заблуди
и поривът на алчността.

Светостта е всъщност похот,
нежността - мъчение, терор.
Губиш всичко безвъзвратно,
попаднеш ли във тоз затвор.

Аз съм там, а ти дори
не виждаш колко ме боли.
Протягам жадно аз ръце
през решетките за място в твоето сърце.

Душата ми е тъмна стая
без звук, без глас, от тишина,
стаени тайни в полумрака
опразниха я без следа.

Не виждаш ли, че труп съм само аз?
Не чувстваш ли, че няма ме отдавна там?
Не чуваш ли, че писък е смехът ми?
А вик за помощ - радостта ми?

Копнея аз за светлина,
за искрица от твойта топлина,
но само студ и хладнина
са сковали моята душа.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Анонимка Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Харесаха ми почти всичките ти стихотворения,и наистина успяха да ме докоснатще се радвам ако прочетеш и моите и дадеш коментар
  • ... и през огън и през лед
    ...свърши този мой куплет
  • много е силно и искрено, ужасно е да затваряш любовта в "тъмна гробница", не знам има ли измъкване изобщо от това. сиво е, празно е, бездушно е...и тъжно

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...