At^Dawn (Анонимка)
16 23
18.06.2004 г., 16:24 ч.

Ярост - Примирение 

  Поезия
1308 0 3
Кули от мечти строя -
замък от илюзия една,
мисъл няма, само страх
всичко да не стане прах.

Болка пак сърцето ми раздира
и душата ми заключена изстива,
няма спомен, няма път напред,
само тъмен и безкраен лед.

Сивотата пак убила е дъгата,
тишината е сподавила смеха,
вместо прелестта и красотата,
тъмна гробница е любовта.

Жалки са красивите ти думи,
грешна е невинността,
триумфират днес големите заблуди
и поривът на алчността.

Светостта е всъщност похот,
нежността - мъчение, терор.
Губиш всичко безвъзвратно,
попаднеш ли във тоз затвор.

Аз съм там, а ти дори
не виждаш колко ме боли.
Протягам жадно аз ръце
през решетките за място в твоето сърце.

Душата ми е тъмна стая
без звук, без глас, от тишина,
стаени тайни в полумрака
опразниха я без следа.

Не виждаш ли, че труп съм само аз?
Не чувстваш ли, че няма ме отдавна там?
Не чуваш ли, че писък е смехът ми?
А вик за помощ - радостта ми?

Копнея аз за светлина,
за искрица от твойта топлина,
но само студ и хладнина
са сковали моята душа.

© Анонимка Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Харесаха ми почти всичките ти стихотворения,и наистина успяха да ме докоснатще се радвам ако прочетеш и моите и дадеш коментар
  • ... и през огън и през лед
    ...свърши този мой куплет
  • много е силно и искрено, ужасно е да затваряш любовта в "тъмна гробница", не знам има ли измъкване изобщо от това. сиво е, празно е, бездушно е...и тъжно
Предложения
: ??:??