valqka (Валентин Василев) valqka (Валентин Василев)
8 515
20 ene 2015, 11:23

Ятата

576 0 4

 

 

Не понасям тази мъгла.

Ще седна пред камината

и заедно с моята съдба

ще поговорим за зимата

в душите на хората -

защо такъв студ захвана,

а беше кратко лятото -

нали трябваше по двама

да летим сред ятото...

Е, приказки по тъмно

пред огъня -

до съмнало...

А утре на празничната маса

света ще поканим,

ще хапнем, ще подквасим,

тази зима да изпратим

и топлината в себе си

да спастрим

за ятата, следващи ни

гратис...

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентин Василев Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.1K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.6K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0