Ятата
Не понасям тази мъгла.
Ще седна пред камината
и заедно с моята съдба
ще поговорим за зимата
в душите на хората -
защо такъв студ захвана,
а беше кратко лятото -
нали трябваше по двама
да летим сред ятото...
Е, приказки по тъмно
пред огъня -
до съмнало...
А утре на празничната маса
света ще поканим,
ще хапнем, ще подквасим,
тази зима да изпратим
и топлината в себе си
да спастрим
за ятата, следващи ни
гратис...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Василев Всички права запазени
