Не понасям тази мъгла.
Ще седна пред камината
и заедно с моята съдба
ще поговорим за зимата
в душите на хората -
защо такъв студ захвана,
а беше кратко лятото -
нали трябваше по двама
да летим сред ятото...
Е, приказки по тъмно
пред огъня -
до съмнало...
А утре на празничната маса
света ще поканим,
ще хапнем, ще подквасим,
тази зима да изпратим
и топлината в себе си
да спастрим
за ятата, следващи ни
гратис...
© Валентин Василев All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
