30 ago 2009, 14:45

Явление "Любов"

  Poesía
805 0 1

Едно е кралството с безсмъртния владетел Купидон

и всеки си мечтае да е негов поданик и жител,

защото само там единствено ще се докоснеш и усетиш

чудното явление Любов - пропито с много страст и нежност.

 

Ровиш ли се в географски карти и атласи - знай,

че няма в тях да го отриеш и намериш,

понеже е забулено в мистерии и много тайни,

а само неговият властелин решава кога пред теб да ги разкрие.

 

Но, ако той с магическата пръчка те посочи и привика,

не се замисляй, а веднага чукай силно на вратата,

а влезеш ли веднъж, усещаш как вълни ще те облеят и, вече омагьосан, сам ключа ще хвърлиш, за да останеш вечно в неговата къща.

 

Всичко е една игра от двама и победител няма,

които заедно прекрачват прага на лентата финална,

без никакви умения спортсменски, твърда сила или хитра мисъл,

а с чувственост пропита с ласки и любов взаимно всеотдайна.

 

Със старта на играта, започват да горят пламъчета в очите

и с бясна сила кръвта ти се бошува, като море във буря,

а топлата енергия, която в теб като вулкан напира,

изригвайки ще я предаваш, в името на здрава връзка.

 

С космическа ракета в облаците на страстта политаш,

а ангелите ще разчистват пътя да е безпрепятствен,

защото, ако дяволът намеси се и тайно чака в засада,

то тези мигове на щастие ще се превърнат в ад нечуван.

 

Това явление е нещо, което всеки трябва лично да го преживее,

а не с чужди впечатления да вниква философски да го разбере,

защото описанията с думи са недостатъчни и неспособни

частите на чувствения пъзел в "картина-уникат" да сътворят

 

                                             VAK 23.06.2009

                                             valencia

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Веселка Николова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...