Кихане...
На зимното небе,
са поникнали
облаци намръщени,
на северно сияние на мястото
избили,
блясъка на върховете
оснежени,
като плевели
изсмукали...
Вплели бръшляни отровни
в горските,
снажни
исполини, оголени
безцеремонно безкоронни
сокове живот крадат
- в земята, коренно напразно
скрити, далече от студа...
Като кокиче
крехко съм,унила
в този печален
пейзаж, се внедрила,
внушила измамно надежда,
и тя като мен - камбанка
надолу склонила,
а наоколо ме е заобиколила
смърт кристална...
Люти ветрове всичко прекършиха,
как удържам още, не зная,
без подслон и без закрила
на произвола на снежинките...
Треперя, на всяка жилка
своя долавям й страха.
Най-свидна рожба съм
на зимата
и красотата единствено
крепи ме...
Тук е мястото да споделя и аз своите възгледи и да оставя послание на Откровенци:)Как мислите... Кое е по-красиво? Снегът, посипал бели кристалчета по земята и успял да покрие всичко край кокичето, или то самото, невинно и нежно, издигнало се над него... Истината е, че красотата се крие в очите на гледащия...:)Гледайте с добри очи на всичко и красотата в най-отвратителните неща няма да ви убягне... И ДИВЕЙТЕ ДОВЕЧЕРА!!!
© Нежното Ласо Todos los derechos reservados