*по мотиви от Елтън Джон*

И даже лятото е хладно -
разхлаждаща несуета.
Сърцето вече не е гладно
за липсващата красота.

Луната вече е доволна -
намери Слънцето чрез теб.
Такава е душата – волна,
това е красотата в теб.

Като птичка ти освободи ме,
в затвор без клетка тънех аз.
Без да искаш ти спаси ме -
твой съм май навеки аз.

Но тъмница ти не представляваш,
ти не си затворен гроба -
ти надеждата отправяш
и отхвърляш в мене роба.

Ти душа си моя укрепена,
ти копнежа си ми летен.

И написвам простичко зелена
на сърцето твойта песен.