Юда

angel_voice (Пепп)
71 817

8 jun 2013, 20:41 2013-06-09T12:31:37+03:00

Poesía

695 0 2

Тръгвам си и дано да ми простиш -

не изказах най-тежките си думи.

Наместо тях кинжал в ръцете ми блести

за белези, които няма да изгубиш.

За белези, които ще горчат

в очите на децата ни, когато

среднощно припознаем себе си в тях.

И ще премълчаваме в болка самотата.

А тази кръв по ръцете ми е вечна,

за да напомня до болка, че съм луда.

Такава прошка би била безумно грешна,

щом с очите ми гледал те е Юда.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.