Тръгвам си и дано да ми простиш -
не изказах най-тежките си думи.
Наместо тях кинжал в ръцете ми блести
за белези, които няма да изгубиш.
За белези, които ще горчат
в очите на децата ни, когато
среднощно припознаем себе си в тях.
И ще премълчаваме в болка самотата.
А тази кръв по ръцете ми е вечна,
за да напомня до болка, че съм луда.
Такава прошка би била безумно грешна,
щом с очите ми гледал те е Юда.
© Пепп All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
