Тръгвам си и дано да ми простиш -
не изказах най-тежките си думи.
Наместо тях кинжал в ръцете ми блести
за белези, които няма да изгубиш.
За белези, които ще горчат
в очите на децата ни, когато
среднощно припознаем себе си в тях.
И ще премълчаваме в болка самотата.
А тази кръв по ръцете ми е вечна,
за да напомня до болка, че съм луда.
Такава прошка би била безумно грешна,
щом с очите ми гледал те е Юда.