Тръгвам си и дано да ми простиш -
не изказах най-тежките си думи.
Наместо тях кинжал в ръцете ми блести
за белези, които няма да изгубиш.
За белези, които ще горчат
в очите на децата ни, когато
среднощно припознаем себе си в тях.
И ще премълчаваме в болка самотата.
А тази кръв по ръцете ми е вечна,
за да напомня до болка, че съм луда.
Такава прошка би била безумно грешна,
щом с очите ми гледал те е Юда.
© Пепп All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
