12 jun 2022, 8:08

Юли лежи сред полето – на лакът 

  Poesía » Del paisaje
288 4 6

Лятото тръгна си – голо и босо,
сякаш и идвало даже не бе,
гълъби мокри преглъщат въпроса:
" — Кой ли разплака доброто небе?"

 

Вятър в комините хлипа, ли хлипа,
сякаш изплаква преди и сега.
В локвите морският пясък разсипан,
тихо размътва парченца дъга.

 

Всички площади мълчат избелели,
птици възпяват блатисти мечти.
Цвят от липи жълт и мокър се стели,
есен през юни е – златна... Почти.

 

Жабите весело крякат и крякат,
техен е целия мокрия град,
юли лежи сред полето – на лакът
и слънчогледи – надежди цъфтят.

 

 

© Надежда Ангелова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря ви, момичета!
  • "...и слънчогледи – надежди цъфтят."
    Наде, денят ми започва с твоя ведър стих. И ми е хубаво! Благодаря ти!
  • Прекрасно за добро утро 😊☕
  • Добро утро, добър ден, момичета! Благодаря ви!
  • Такава разкошна образност с наситени цветни метафори създаваш, Наде! 🌈 Отново ме потопи в словесната си магия! ❤️ Щастлива съм, че неделният ден започна с твоята Поезия! 😘
    " В локвите морският пясък разсипан
    тихо размътва парченца дъга." 🌈
  • Добро утро, Наденце. Макар при мен да е следобед.
Propuestas
: ??:??