Юли лежи сред полето – на лакът
Лятото тръгна си – голо и босо,
сякаш и идвало даже не бе,
гълъби мокри преглъщат въпроса:
" — Кой ли разплака доброто небе?"
Вятър в комините хлипа, ли хлипа,
сякаш изплаква преди и сега.
В локвите морският пясък разсипан,
тихо размътва парченца дъга.
Всички площади мълчат избелели,
птици възпяват блатисти мечти.
Цвят от липи жълт и мокър се стели,
есен през юни е – златна... Почти.
Жабите весело крякат и крякат,
техен е целия мокрия град,
юли лежи сред полето – на лакът
и слънчогледи – надежди цъфтят.
© Надежда Ангелова All rights reserved.
