5 jul 2017, 22:14

Юлска вечер 

  Poesía » Del paisaje
550 1 4

Юли се катурна на каваци,

препусна с резки пируети.
Преметна двоен аксел от градушки,
развя опустошително вятър подивял.
Емоциите се размятат, пощурели,
брулени от жега и порой...

Кротна се, успял да се докаже,
и тръгнах да посрещам юлска нощ,
в ушите ми звучаха изгревни напеви
за пътеки към дома и за любов...
А моята любов е залез,
последван от прохладна нощ,
цветята, вече пребледнели,
опарени от слънчев шок.
Шишарки ме подхлъзват 
по пътеката стеснена,
обрасла с множество бодили и треви.
Пеперуди упорито ме преследват, 
и нахални, хапещи мухи.
Цветята ми позират вдъхновено,
щракам  ги в профил и анфас,
но светулките не искат да се снимат,
гоня ги, и им се моля... пак се замотах!

Някой чака ме нетърпеливо,
тревожно пита – "къде си пак...",
на голямата си обич как да отговоря,
че всъщност съм при другата любов!?...

Юлска вечер, пак ти се отдадох,
люби ме с непокорния си чар,
пътеките към моя дом ме връщат,
прегърната в топла нощна гръд.

© Misteria Vechna Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • О, Гавраил, фотосесията беше невроятна, цветята почти говорят от снимките, а пустите светулки без светкавица се опитвах да ги хвана, но не искат, и не искат!
  • С удоволствие бих погледнал твоята нощна фотосесия но малко се разстроих заради светулките.Сигурно съвсем си ги заслепила със твоята светкавица.Дано бъде доволна поне Юлската вечер!
  • Много е красиво!
  • Ехххаааа! Браво!
Propuestas
: ??:??