Юлска вечер
Юли се катурна на каваци,
препусна с резки пируети.
Преметна двоен аксел от градушки,
развя опустошително вятър подивял.
Емоциите се размятат, пощурели,
брулени от жега и порой...
Кротна се, успял да се докаже,
и тръгнах да посрещам юлска нощ,
в ушите ми звучаха изгревни напеви
за пътеки към дома и за любов...
А моята любов е залез,
последван от прохладна нощ,
цветята, вече пребледнели,
опарени от слънчев шок.
Шишарки ме подхлъзват
по пътеката стеснена,
обрасла с множество бодили и треви.
Пеперуди упорито ме преследват,
и нахални, хапещи мухи.
Цветята ми позират вдъхновено,
щракам ги в профил и анфас,
но светулките не искат да се снимат,
гоня ги, и им се моля... пак се замотах!
Някой чака ме нетърпеливо,
тревожно пита – "къде си пак...",
на голямата си обич как да отговоря,
че всъщност съм при другата любов!?...
Юлска вечер, пак ти се отдадох,
люби ме с непокорния си чар,
пътеките към моя дом ме връщат,
прегърната в топла нощна гръд.
© Misteria Vechna All rights reserved.
