Моми харни, моми кръшни,
вият снаги на мегдана.
Дертове забравят къшни
чорбаджии и чобани,
млади и пергиши дърти
дэепат мОмите с мЕнчета.
Зер, дано да зърнат кълка...
Лаят си бахлите псета.
Женорята пък с венчило
въсят вежди си, гайтани,
и в човешкото гъмжило
дебнат своите хаймАни
да не скочат из потури
некъде у чужди двори...
Райчо от небето жули,
жажда мъжки Уста мори.
И ечи им песен дивна
от пивницата, па ги вика.
Секи гъзерете дигна,
сите тамо са отбиха...
И отварат дума блага
за вехти спомени юнашни,
и фалат са, кат са полага,
че слука им е с мОми дашни...
*****
Тъй търкаля са погачата
на житието в махалата -
У кръчмата са се юнаците,
а лега си сама момата
додето мерат си калпаците...
02.03.2023.
Смятам, че стихото е подходящ избор и за днешния ден.
С такива "юнаци" е ясно май, защо все на друг се надяваме да ни свърши работата...
Честит 3 март на всички българи!
© Георги Каменов Todos los derechos reservados
Мерсаж с усмих ☺️