28 jun 2005, 17:10

Юнона

  Poesía
1.3K 0 11
Като златна
монета
от древна
митична земя
преобръщам се,
падаща,
бляскава
в нечия длан.
Номинално гравирана,
ценна
в метален състав,
разтопяваща пръстите,
будеща
пулсов екстаз.
Но внезапно
изпусната
в ребус от цветен колаж,
неразумно
объркана
с лъскава
евтина сплав,
ме захвърлят сред хаоса.
Но...
с преоткрита цена
във десетата драхма,
се събуждам
от лъч светлина.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Дими Фильова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...