Избирам те за мое покривало,
изваждам те на показ и одумки,
до днес бе недокосната и цяла,
от днес ще се въргаляш в недоумие.
Ще бягаш като птица, наранена, ...
Разлюлените, мокри от дъжд, неразресани кичури
ме обгръщат с тъга, непогалени, бедни на свян.
Аз опитвам се някак си с тях да покрия очите си,
да отложа макар за по-късно прощалния час.
Вечерта пада бавно над чистите спретнати улички ...
Промяната във формите ми ме караше да пея.
Езикът им не беше труден за разбиране
и не веднъж ме изчервяваше пред момчетата.
Майка ми не ме учеше на това
и малко или много аз преувеличих децибелите им. ...
Не я желая, тази моя глупост,
белязала ме още в крехкостта -
невръстна по душа на всяка възраст -
да бе магия, нещо ще я спре.
А тя не е и дума на орисница ...
Тя е тиха, подходящо е за спящи,
и е скромна - на прожектори немей,
нажалява я подправката й с блясък,
а добро око я прави да расте.
Тя жадува и най-малкото признание, ...
Искам да се видим на терасата
Айфелова с кулата в нозете ни,
мокър е Париж, с гирлянди светещи,
празнично запърхал в дробовете ни.
Искам да се видим на Импайър, ...
Коя си ти, мечтана във съня?
В косите ти изгрява пълнолуние,
очите ти са бистри езера,
потъвам в тях без опит за изплуване.
А кой си ти, излязъл от нощта, ...
Да, изплаших се. Слаба съм в думите
и във всичко останало, знам.
Ти очакваше може би повече,
ти очакваше смела жена.
А какво е, кажи, да съм смела? ...
Не владея търпение. Гневна съм.
От чиниите, пода, прането,
от уроците детски, от моите,
от парите, изчезнали в сметките.
Но децата, прекрасни създания, ...
Красотата ти е в толкова неща,
неподправена, изпълва със значение
даже малките невидими слънца
във сълзите след поредното прозрение.
Кой е казал, че ваятелят е сляп, ...
Снижаваш се до лумналия огън
в косите й, опалил дъх и устни,
разплискваш бреговете черноморски
в очите й, изплувайки изкусно.
Поемаш по страните й, изпитващ ...
