До ....
Аз гледам те... виждам косите ти тъмни
и черните твои очи...
​​​Изгубвам се в техния блясък вълшебен...
душата ми ври и кипи.
Слова ти отправям, но ти не ги чуваш...
гласът ми не стига до теб,
навярно понеже си харна принцеса,
а аз безимотен плебей.
Витаем навярно в различни вселени,
за тебе невидим съм аз.
Не виждаш очите ми, сивите дрипи, ...